Извадка от интервю за kegel8.bg
Д-р Димитров, опишете ни накратко на какво се дължат някои от най-често срещаните проблеми в гениталната област, като изпускане на урина, инконтиненция, смъкване на влагалищните стени?
Трябва да разграничим видовете “изпускане на урина” (инконтиненция). За т.нар. “стрес“ инконтиненция (изпускане при кашлица, затичване, подскачане) моето мнение е, че основната причина е генът на жената и доказателството е, че често баба, майка, леля са се оплакали от същото. Наслагват се също повече раждания, раждане на едър плод, вдигане на тежести, напъване в право положение, хроничен запек, атрофични промени свързани с възрастта и липсата на естрогени.
По-сложно става при инконтиненция, предизвикана от хронични заболявания увреждащи инервацията на пикочния мехур и малкия таз- диабет, мултиплена склероза, травми на гръбначния стълб, големи дискови хернии, туморни образувания.
От Вашия опит колко често се срещат тези проблеми и кога се появяват?
Въпреки, че българката не говори често за тези деликатни проблеми, при насочена анамнеза и преглед се оказва, че проблемът е доста чест и се отразява много пъти на качеството й на живот!
Проблемите, естествено, зачестяват с възрастта, но в някои случаи започват и при доста млади жени. За жалост, прекалено много възрастни жени са неглижирали дотолкова проблема, че и операция не би била възможна за подобрение на състоянието им.
Ако една жена иска да вземе превантивни мерки, за какво трябва да следи и какво трябва да направи? Какво препоръчвате на жени, при които оплакванията са все още в ранен етап?
На първо място-не трябва като щрауса да скрива и да отрича проблема, а трябва да се посъветва със специалист, защото има различни нюанси на състоянието и оттам на нужните мерки. Борбата трябва да се води в три посоки - отпуснатите мускули на тазовото дъно, смъкнатите и отпуснати влагалище и пикочен мехур, и атрофията на тъканите.
При начални оплаквания е добре да се промени вида спорт-без вдигане на тежести и напъване в право положение. Удачна е йога, плуване, гимнастика без тежести...При упорит запек да се прилагат всякакви мерки за решение на проблема. При избор на начин за родоразрешение, особено при очакван едър плод-може би е по-удачно оперативното, въпреки, че препоръчваме нормалното, по принцип. Упражненията на Кегел за мускулите на малкия таз се знаят от почти всички, но рядко се практикуват системно. За по-ангажиращи упражнения съществуват на пазара вече помощни средства, които препоръчвам - медицински топчета, които ангажират и помагат. За случаите в които мускулите са доста отпуснати са препоръчителни и с по-осезаем ефект упражнения с апаратчета за електростимулация - напр. Кегел8. Те работят с 90% от тазовите мускули срещу 40% при обикновените упражнения на Кегел.
Напоследък навлизат и нехиругични лазерни процедури за стрес инконтиненция,вагинално отпускане и атрофия - напр. FOTONA Incontilase, Intimalase, които чрез стимулиране кръвоснабдяването на влагалищната стена,пикочния мехур и продукцията на колаген подобряват еластичността и овлажняването на влагалищната лигавица и стягат леко отпуснатия пикочен мехур.
При по-възрастните жени се налага за борба с настъпващата атрофия, която усложнява инконтиненцията, добавяне на системен или локален естроген. Това, обаче, трябва да се преценява от специалист строго индивидуално, защото съществуват плюсове и минуси, свързани с възрастта, състоянието на гърдите, костната плътност, венозната система, щитовидната жлеза и т.н. Добавят се без ограничения хиалуронови гелове вагинално.
Колко бързо може да се влоши състояние като инконтиненцията или пролапс?
Скоростта зависи от изброените по-горе причини.
Много често жените се притесняват от операция, това ли е единственото решение? Какви са възможните терапии за лечение и за превенция?
В напредналите случаи операцията е неизбежна и не трябва да се отлага до безкрай, защото крайните стадии по-трудно се овладяват и с операция. Независимо от извършването й обаче, борбата с отпуснатите мускули, разтягането и атрофията на влагалището трябва да продължи, защото операцията само механично подобрява статиката, но не и другите компоненти!
Осмеляват ли се жените да споделят за тези проблеми? Търсят ли лекарска помощ навреме?
Както по-горе подчертах, българката не обича да споделя за този проблем, а това се отразява на качеството й на живот. Парадоксът е, че дерматологичните клиники са пълни с жени, търсещи външно разкрасяване, а за проблемите „там долу“ се говори рядко. За жалост, при средната българка проблемът има и социална значимост, отразяващ се включително на здравето - по-чести уроинфекции, самочувствието, секса и т.н.
Повече информация относно лечението с лазер Fotona, можете да намерите тук.
